„Една от 8“ заедно с още четири пациентски организации настоява за достъп до биомаркерна диагностика за всички пациенти
В началото на декември 2025 г. фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“ беше част от организаторите на пресконференция под надслов “Ракът може да бъде контролиран, бюрокрацията - не!”. Поводът бяха промените в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. и недостатъците в сега съществуващата нормативна уредба, които лишават пациентите от достъп до биомаркерна диагностика.
Заедно, водещи пациентски организации и лекари, повдигнаха теми, които не търпят отлагане: липса на достъп до съвременни диагностични методи, дискриминация спрямо пациенти с прогресия на заболяването, неработещи административни механизми и контрол и отсъствие на реален онкологичен регистър.
Отново беше припомнено, че България е единствената държава от Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика все още не се покрива с публични средства от бюджета на НЗОК, въпреки, че тя е заложена в Националния план за борба с рака, приет от МЗ през януари 2023 г.
Събитието е част от усилията на Една от 8, Сдружение за развитие на българското здравеопазване, Българска асоциация за закрила на пациентите, Сдружение „Общност МОСТОВЕ” и, Асоциация на пациентите с онкологични заболявания за осигуряване на равен достъп до иновативна диагностика и лечение.
Пресконференцията обедини усилията на представители на пациентската общност и водещи лекари в търсене на устойчиво решение. Медицинските онколози д-р Росица Кръстева и д-р Марчела Колева,, патологът д-р Цветомир Гарев и молекулярните генетици д-р Любомир Балабански и д-р Антоанета Тончева потвърдиха системните проблеми в диагностично-лечебния път, не само при новодиагностицираните пациенти, но и и при тези с прогресия в ситуации, изискващи бързо насочване, навременно вземане на решение, повторна биопсия или проследяване на напредък и ефект от лечението. Липсата на ясни срокове, неработещи механизми за повторна оценка и ограничен достъп до утвърдената в цял свят биомаркерна диагностика се оказват пречка в ежедневната клинична практика.
По време на събитието бяха обсъдени процедурите, които формално съществуват, но на практика не осигуряват нужната биомаркерна диагностика - процедура №50, която според лекари и пациенти не отговаря на клиничните реалности и залага дискриминационни практики, и процедура №43, която има нужда от прецизиране, за да заработи реално в полза на пациентите.
Всички участници бяха единодушни, че:
- Биомаркерната диагностика трябва да бъде своевременна и приложима, а не формално заложена и недостъпна;
- Ракът не е диагноза с „едно лице“ – решенията за лечението трябва да са индивидуализирани, особено при пациенти с прогресия на заболяването. Това е невъзможно без всеобхватна диагностика;
- Няма как да има ефективно лечение, без прецизна диагностика – тя е неразделна част от цялостната онкологична грижа;
- Необходими са реални промени в процедурите на НЗОК, така че да не оставят пациентите в „сива зона“ – без шанс за иновативна персонализирана терапия.
.jpeg)
Участниците в пресконференцията се обединиха около исканията и на лекари, и на пациенти, че биомаркерната диагностика трябва да е финансирана и остойностена като медико-диагностична дейност в бюджета на НЗОК за 2026 г. Също така застанаха и зад исканията на пациентските застъпници всички амбулаторни процедури, по които тя ще се провежда, спешно да бъдат адаптирани и прецизирани като алгоритъм, за да не бъдат дискриминирани пациентите и за да могат лекарите да свършат по най-добрия начин работата си, а именно - да лекуват!
Една от 8 ще продължи да настоява пред институциите за:
- ясно дефинирани и работещи процедури;
- преразглеждане на критериите за отпускане на биомаркерна диагностика;
- въвеждане на ясни стандарти и проследимост при онкологичната помощ.
Вижте медийни публикации по повод на събитието:
https://clinica.bg/35666-trqbva-da-se-vyvedat-qsni-kriterii-za-biomarkerite
https://clinica.bg/35663-nzok-nqma-da-plashta-edinichni-biomarkeri
